предимства и недостатъци на българското образованиеТрудно е да се определи с точност колко на брой са предимствата и недостатъците на българското образование. Със сигурност списъка на недостатъците е доста дългъг и то не без основание. Но хубавото е,че все още са останали и предимства, които се превърщат във додеща причина много от младежите да изберат родното ни обучение. Едно от най-големите предимства е възможността да останеш в добре позната среда и да продължиш да бъдеш близък с приятелите си и семейството си както до сега. Опората и радостта от общуването с близките хора е незаменима.

Второто предимство е ниските такси за обучение.

В повечето университети таксите са символични и всеки би могъл да си ги позволи. Дори в частните университети има възможности за стипендии или разсрочено плащане, което улеснява много студенти и не създава социални и финансови бариери.

И третото предимство е шанса за по-голяма националната и обществена активност.

Учейки в България, младият човек се сблъсква с много реални проблеми на обществото от които и той е част и чрез студентски мерприятия и кампании и доброволчески инициативи, той би могъл да допринесе за решаването им. Тези дейности създават съпричастност към онова, което се случва около него. Образованието не е самостоятелно звено както и представителите му- то част от цялостната структура на държавата.

Недостатъците на българското образование се коренят най-вече в апатията и липсата на обективност.

Един от най-големите недостатъци са старомодните и неефективни методи на преподаване, които макар и с опити да бъдат обновени не дават нужните резултати. В начина на преподаване има тоталитарни елементи, наблюдава се една грешна представа за ред и дисциплина а последствията са фатални.

Вторият недостатък е не достатъчно квалифицираните преподаватели, или тези, които нямат мотивация.

В днешно време всеки може да стане учител, без значение дали това е неговото призвание. Много често и самите учители не знаят какво търсят сред учащите и работят на тази длъжност само защото нямат друга алтернатива. Има и такива, които са отегчени и изморени от всичко и не са достатъчно мотивирани да дадат знания и насока на младежите. В резултат на това започва да цари една цялостна апатия и духовен упадък.

Третият недостатък е липсата на диалог и качествено общуване между преподаващи и обучаващи се. В процеса на преподаване почти никога не можем да видим равноправно отношение, дискусии предразполагащи към разсъждения и истинско взаимно съдействие.

Съществува заблуда относно йерархичните взаимотношения ,която кара преподавателя да се смята за по-умен и успял и мъчейки се да всява респект, той невъзнателно отблъсква учащите. От своя страна, те го смятат за обикновен служител с ниска заплата, който не заслужава тяхното внимание и уважение. Така и двете страни губят без да осъзнават, че на първо място сме хора. А човешкото отношение е в основата на всичко.